good times for a change

rock'n'roll is in my soul babe

2012-03-05T13:34:00.001+02:00

Решението на всичките ми проблеми е толкова лесно!

... Слушай рок, Теди!

Не, не се шегувам.

Аз през 2008:

"Защо обичаме рока?
Първото ниво е първичността. Това, с което често се свързват рокът и метълът: мирис на пот, бира и лудост, обзела цялата тълпа. Прекрасна лудост, една прекрасна първичност, нещо животинско и истинско, нещо, което не може да бъде фалшифицирано или заменено, не може да бъде имитирано. Пот и бира, а понякога и кръв, и влудяващо усещане за свобода.
А после идва мисълта. С нея - мечтите и просторите, които ни открива рокът. Една музика, подкрепяла милиони в продължение на десетилетия. Бийт поколението, хипарите, рокаджиите на 60-те и 70-те. Свободомислещите и свободожадуващите. Защото рокът носи и усещането за пътя, за безкрайността, за i'm gonna live forever, за младостта и за енергията, за силата, за усещането, че си способен на всичко, че си владетел на целия свят. Рокът ти позволява да бъдеш и теб, и някой друг, и цар, и роб, и влюбен, и мечтател, и скитник, и хипар, и млад, и стар, и глупав, и мъдър, и още, и още, и още...
Рокът не е просто музика. Рокът живее в душата ти.

А ние сме млади и силни, и диви. Целият, абсолютно целият живот е пред нас. Имаме време за всичко. Ще имаме нашите пътувания, нашите поражения и нашите победи, ще тъжим, ще се радваме, ще дивеем, ще потъваме в апатия, ще сваляме правителства и власти, ще възкачваме нови или ще възкачваме нас си, ще се борим и ще успеем, ще намерим своите soulmates, ще бъдем единни и заедно, и все тъй млади, диви и щастливи, все така силни и необикновени, все тъй борбени и с души, побиращи целия свят.
Ние ще живеем вечно.

Не се нуждаем от нищо друго, освен първичното и дивото, красивото и свободното на рока и знанието, че имаме всичко на света, за да сме щастливи. И сме щастливи.

We are wild and young!"

I better not forget that. This and this also.

2011-12-12T22:46:00.003+02:00

НЕ, СЕРИОЗНО, КОЙ ГЛЕДА ONCE UPON A TIME? ИСКАМ ДА СПАМЯ НА НЯКОГО.
ВТФ. ВТФ. ОМГ.
АААААААА.

20 already

2011-12-03T01:43:00.001+02:00

december is always a good time for a change.
остарях (:

2011-10-20T21:06:00.001+03:00

нали знаеш онези тръпчици точно преди заминаването, когато разбираш колко си ужасЕн от предстоящото неизвестно (и може би мъничко от английския в англия), но в същото време не толкова, че да се откажеш, защото все пак в крайна сметка, откъдето и да го погледнеш, именно в пътя се състои целият ти живот.
сърцето ти изтръпва, стомахът се свива в малка топчица, а пръстенът на настроенията показва пълно щастие.
чудя се, единственият човек ли съм, който наистина не се е чудил какво може да види в лондон, преди да тръгне натам? защото се оказа, че съставянето на план какво искам и къде искам да видя в лондон е далеч по-сложно, просто защото не го познавам.

но.. чакай ме. идвам. ще ме познаеш по синята туристическа раница, огромната усмивка и мъничкото уплаха насред цялото вълнение в очите ми.

midnight in paris

2011-10-17T01:15:00.001+03:00

как го каза бож?... очарователен.
да. очарователен. (:

but paris at midnight is... magic.

2011-10-10T23:08:00.001+03:00

и отново се връщаме в студената влажна октомврийска есен, когато въздухът реже гърлото ти, но ти го вдишваш, поне докато разкъса дробовете ти от студ, защото е толкова чист и освежаващ; потапя те в тази шарена студена влажна октомврийска есен, която ти поднася в цветна шума аромати на различни видове чай, включва печките и радиаторите в къщи, подема на ветрените си къдри всичките ти усещания и ги запраща в едно по-дълбока реалност, една безумна, дива, дива дива есен, готова да се самозабрави в джаз по мокрите улици;

тази есен ти поднася вечерта рано-рано, така че да се къпеш в светлините още в шест, да се замечтаеш за топлината на нечия прегръдка, докато измръзването на носа ти е все още чаровен детайл на този разкъсващ див тъжен блестящ великолепен цветен сезон.

и си мисля за плейлист от ейми уайнхаус, мелъди гардо и адел. може би с две-три щипки заз и някакъв мек джаз, мм. звучи подходящо.

преливам от любов и песента, с която звъни телефонът ми, е толкова на място. what is love but the strangest of feelings? a sin you swallow for the rest of your life. we go where the wild blood flows. on our bodies we share the same scars. love me.. wherever you are. сигурна съм, че (както всеки вероятно) го разбирам това по един мой особен начин, есенна любов, любов към есента, от онази леко тежка любов, която не е по върха на пръстите като лятната, а се намърдва дълбоко в сърцето и (добре, че ги има) ледените разкъсващи дробовете поемания на дъх, които само могат да я усмирят.

лондон, чакай ме, скоро идвам.

а някой ден... някой ден тук. джаз и поне два месеца живот.

също зима тук. с много вино, любов и поезия.

2011-09-28T17:28:00.005+03:00

минавам само да кажа, че оставих единствено някои щастливи публикации в блога, другото се метна в черновите (защото не обичам да трия (and i'll run away before i say goodbye 'cause that's how much i hate goodbyes))
блогър е станал доста симпатично място, гледайте ми блога на флипкарт, щото обичам флипкартове
обичам украiна, харкiв и хората там
имам един план, за който ще споделя официално тук другата седмица вероятно.

обич,
теди. (:

п.п. по случай това, тази година бях с деян и давид в пловдив ♥. липсваше единствено надя. (:
в нощта на фестивала: "удивително.. никога не съм мислел, че ще се случи такова нещо". на руски. аз бях заспала. xD

ако ти се мълчи

2011-08-24T01:12:00.002+03:00

ако ти се мълчи
до пръсване, до безсъзнание, до безнадеждност
ако ти се мълчи
от тъга, усмивки, от небрежност
помълчи.

нашето поколение - хубавата част от нашето поколение - жадуваше за винтидж луукс, силни цигари, по-силни емоции, нещо, което да ни изтръгне от технологичното, от точното, от роботското, което се просмукваше през нас, през пръстите ни по клавишите от компютрите, от които не се отделяхме, които ни разделяха един от друг и ни събираха на другия край на океана
нашето поколение - хубавата част от нашето поколение - жадуваше за аристократично европейското и поамериканскому новото, смесваше руската водка с немската бира и френското вино с мезе американски пържени картофи и бургер от макдоналдс
(а имаше случаи, когато бяхме чисто българи с ракия и салата)
нашето поколение - хубавата част от нашето поколение - жадуваше за арт и изкуство, за европейски стил и вдъхновение, но американски простори на въображението, умовете ни скитаха възторжено по третия свят, докато втория тъкмо подминаваше своята кулминация и бавно се втъркваше в кожата на остарялото - докато първия свят, нашата мила и стара европа, с червено червило по набръчканите устни и колие от перли по набръчканата шия вдишваше от старото цигаре и издишаше от дробовете си дима на знанието и умората от тоя свят
нашето поколение - хубавата част от нашето поколение - жадуваше да открие новото, но както някъде пишеше, бяхме родени твърде късно, за да откриваме нови континенти и твърде рано, за да откриваме нови планети, затова уж се впуснахме в откриване на границите на човешкото (а те са толкова лесни за прескачане) и често отивахме далеч отвъд тях в старанието си да надскочим старото, но да не оставим ценното да се изплъзне
нашето поколение - хубавата част от нашето поколение - жадуваше за дивост, каквато вече липсваше в застроената природа, затова разрушаваше всичко наоколо си и саморазрушаваше себе си, без да съзнава (а понякога напълно съзнателно)
нашето поколение - хубавата част от нашето поколение - се опиваше от музика, идеи и изкуството (да бъдеш сам), не слушаше другите, отричаше критиците и разбиваше всичко, което не харесва (дори да беше друга част от нашето поколение), недолюбваше старото, недоволстваше от новото, не намираше място за себе си тук
нашето поколение - хубавата част от нашето поколение - се роди в аналоговия свят, издетства детските си години в прехода и узря в дигиталния - изобщо живееше на път или на кръстопът само с грешни завои (пък всеки знае, че по пътя от торбата ценностите падат - я паспорти, я материални, я морални)

затова ако ти се мълчи
без глас и без надеждност
ако ти се мълчи
от жалост и от непотребност
помълчи.

двадесет и четвърти август две хиляди и единадесета година

(first impressions:
-датата, написана така, изглежда в бъдеще време
-някак грешно е такива мисли в един през щурчена лятна нощ със зелени слушалки в ушите и син лаптоп в скута
-вдъхнато от заглавието на това, макар че няма нищо общо
-искам да съм в париж (click 'listen') през зимата)

someday we gonna break free from these chains and keep on flyin'

2011-08-19T23:24:00.000+03:00

Да си целия в своето начало
и в самото сърце на света.

Някой ден ще бъда в Париж и ще си мисля това.
Някой ден ще знам повече за Френската революция и свободата, която са искали тогава.
Някой ден ще пътувам из времето и пространството.
Някой ден ще бъда във / направя филм.
Някой ден ще напиша всичко това, което искам да напиша.
Някой ден сърцето ми ще се разкъса от Свобода.
Някой ден... като сега.
Когато седя и просто се усмихвам. От нищото.

:)

обичах я. отдавна, но я обичах.

2011-07-24T18:25:00.002+03:00

now, just now i feel like i'm studying the right thing, like i'm doing the right thing, like i really want to do this, have this, be this. an architect.

2011-07-06T01:00:00.001+03:00

:))))))))))))))))))))))))))
напоследък се усещам как само се усмихвам за нищо и никакви работи
хубаво ми е! :)

2011-05-23T09:32:00.002+03:00

формулата за щастлив живот според сестрата на баба ♥: сутрин и вечер по една голяма доза "майната му". факт. (:

bucuresti, you will be my bride

2011-03-11T00:19:00.000+02:00

la dolce vita

2011-02-27T00:40:00.001+02:00

соу, събота, 24 януари 2009, по телевизията вкъщи:

La Dol ce Vita.
Federico Fellini is God.

le notti di cabiria

2011-02-27T00:17:00.003+02:00

не че досега не съм го споменавала, но фелини е господ. "нощите на кабирия", кино одеон, 26.02.2011 19:30 срещу пет лева влизаш в салон, който прилича повече на театрален, отколкото на кино такъв, след като си чакал час и половина на топло в поп-арт кафето над два натурални сока, на фона на цески-уесека, драскайки неструващи произведенийца в тефтерчето, където си записваш къде ще ходиш.

та, фелини отново ни вкарва приятно и малко самотно в ежедневието на човека - в случая кабирия/мария - проститутка с нежна душа и една мечта, доста темпераментна и емоционална, изключително симпатичен образ, изигран изключително симпатично от изключително симпатичната жулиета мазина. в случая натрупването на толкова много еднакви епитети на едно място не означава, че лъжа или че съм саркастична - дори напротив. чудни случки, добри хора, зли хора, приятелство, чадър, чанта и палто - с щипка честност и наивност. обичам фелини. :)

а накрая, естествено, винаги има усмивка - помня, че и краят на la dolce vita беше един такъв хубав. *въздъх*

да, фелини е господ.

а сега ще потърся и ще пусна и това, което съм писала за сладък живот в предишния блог. (макар че не съм сигурна дали не беше просто "фелини е господ". :D )

remember to let her into your heart

2011-02-19T16:48:00.000+02:00

обичам;
обичам онези моменти, в които се влюбваш в един човек само за един танц време; влюбваш се наистина и изживяваш момента, а когато моментът си тръгне - нищо от това не остава, освен споменът за нещо добро;
обичам;
обичам момента, в който започна да пиша върху бял лист хартия и миризмата на мастило се впие в ноздрите ми и целият свят заухае на него;
обичам;
обичам когато думите наистина значат нещо, а не са просто наредени в редичка букви;
обичам.

и изобщо никога няма да бъдеш толкова дълго влюбен в една жена

2011-02-19T15:18:00.001+02:00

"Хей Джуд" е най-дългото бавно парче на света
и ако за това време не успееш да свалиш една жена,
си най-смотаният мъж във Вселената.
Гаустин, VІ^в клас

Hey, Jude, don't make it bad
Take a sad song and make it better
Remember to let her into your heart
Then you can start to make it better

Hey, Jude, don't be afraid
You were made to go out and get her
The minute you let her under your skin
Then you begin to make it better.

And any time you feel the pain, hey, Jude, refrain
Don't carry the world upon your shoulders
Well don't you know that its a fool who plays it cool
By making his world a little colder

Hey, Jude! Don't let her down
You have found her, now go and get her
Remember, to let her into your heart
Then you can start to make it better.

So let it out and let it in, hey, Jude, begin
You're waiting for someone to perform with
And don't you know that it's just you, hey, Jude,
You'll do, the movement you need is on your shoulder

Hey, Jude, don't make it bad
Take a sad song and make it better
Remember to let her into your heart
Then you can start to make it better

Най-дългото парче, което пускахме,
траеше точно толкова: 7'09".
7 минути и 9 секунди
с ръце наелектризирани
от мохера на пуловера й.
7 минути и 9 секунди
за най-бляскавата история.
7 минути и 9 секунди
свят да ти се завие
и вие,
и все пак вие
се въртите,
и все пак тя се върти
около теб,
и все пак се върти
7 минути и 9 секунди.
Никога след това,
никога по-късно,
и изобщо никога
(но тогава не знаеш)
няма да бъдеш толкова дълго
влюбен в една жена.

barfuss

2011-01-24T21:05:00.000+02:00

искам някой ден да имам какво да кажа на света, да имам думите - или каквито и да било други средства - да му изкрещя в лицето всичко, което ще бъда, и всичко, което ще имам да му кажа.

защото сега, в този момент, в тази секунда, в тази година, нямам с какво да допринеса към света. нищичко. не дума, не мисъл, не снимка, ни-що.

освен това искам да имам хора, които наистина ме вдъхновяват. ето, надя си има джеймс дийн и марлон брандо, и юджийн хюц, и тарантино, и не знам си още кой - ама аз нямам. нямам, бе.

и поради тези две неща ми липсва всъщност и живот, който да нарека мой. затова пък гледам чужди. и затова пък отново ще занимавам който и да го чете този блог с филм.

този път е немски и режисьорът му е тил швайгер. може би трябваше да го оценя, още докато надя беше в германия, ама нъц.

филмът е barfuss. не е толкова добър (лично за мен), колкото са keinohrhasen и zweiohrkuecken от същия режисьор (и актьор, ако става въпрос), но пък е симпатичен.

ник е човек, който непрекъснато уволняват оттук и оттам, лайла е (поне заклеймена като) душевно болна. той не помни дори, че от предишната нощ има момиче в леглото му, не се разбира с пастрока си - нито пък с брат си, for that matter, а тя никога не се е сблъсквала с външния свят, тъй като майка й я е държала 19 години само и единствено вкъщи.

е, всеки с проблемите си, нали? пътуват към сватбата на брата на ник, возят се във влак без билет, после в такси (представяш ли си, можеш да платиш на някой човек и той те кара където пожелаеш!), ядат заедно сладолед, карат блъскащи се колички, предизвикват паника в лунапарка, както и на сватбата на виктор, а накрая и двамата са в клиниката. симпатично, а? :)

мда. не ми се пише. някой ден ще пиша за keinohrhasen, но това ще е като го гледам пак.

а след сесията ще се наградя с портокалови свещени фелински вечери. (:

the princess bride

2011-01-17T14:41:00.001+02:00

и тъй като flipped се оказа доста хубаво попадение, реших да погледна роб райнър какви други работи е вършил. the princess bride, описана в имдб като класическа приказка с мечове, магия, принцеса, принц и т.н., е всъщност не толкова добро като гореспоменатия друг филм. но! тук идва голямото но. :)

допадна ли ми филмът? - да.

актьорите как са? - за актьорската игра на някои от тях може да се поспори, но когато видях cary elwes и robin wright като двойка - е... просто са прекрасни. (макар че сигурно могат да минат и за брат и сестра, хах)

историята как е? - симпатична. не е безкрайно интересна или безкрайно скучна, не е нищо особено практически погледнато - но пък има своите хубави хрумвания като например историята за пирата.

сценарият как е? - е, виж, той вече е симпатичен. на места малко плосък и без връзка, но пък къде другаде се помага на врага да изкачи скалата, само за да можеш да се дуелираш с него? и къде си изпяваш цялата история и душа, преди да се дуелираш... ненене, не навсякъде. навсякъде става по време на дуела, не преди това на приятелска приказка. :D

саундтракът? - е симпатичен! тази песен: storybook love си струва слушането, поне лично за мен. друг е въпросът, че тя ме накара да открия изпълнения като това. а? :) и като цяло willy deville всъщност, въпреки странното му изпълнение на hey joe и с хубавите му изпълнения на stand by me.

някои от цитатите от филма (защото в това наистина имаше попадения!):

The Grandson: [interrupting] Hold it, hold it. What is this? Are you trying to trick me? Where's the sports?
[suspiciously]
The Grandson: Is this a kissing book?
Grandpa: Wait, just wait.
The Grandson: Well, when does it get good?

Miracle Max: You rush a miracle man, you get rotten miracles.

Inigo Montoya: That Vizzini, he can *fuss*.
Fezzik: Fuss, fuss... I think he like to scream at *us*.
Inigo Montoya: Probably he means no *harm*.
Fezzik: He's really very short on *charm*.
Inigo Montoya: You have a great gift for rhyme.
Fezzik: Yes, yes, some of the time.
Vizzini: Enough of that.
Inigo Montoya: Fezzik, are there rocks ahead?
Fezzik: If there are, we all be dead.
Vizzini: No more rhymes now, I mean it.
Fezzik: Anybody want a peanut?
Vizzini: DYEEAAHHHHHH.

Vizzini: HE DIDN'T FALL? INCONCEIVABLE.
Inigo Montoya: You keep using that word. I do not think it means what you think it means.

Inigo Montoya: I do not mean to pry, but you don't by any chance happen to have six fingers on your right hand?
Man in Black: Do you always begin conversations this way?

Fezzik: We face each other as God intended. Sportsmanlike. No tricks, no weapons, skill against skill alone.
Man in Black: You mean, you'll put down your rock and I'll put down my sword, and we'll try and kill each other like civilized people?

Vizzini: I can't compete with you physically, and you're no match for my brains.
Man in Black: You're that smart?
Vizzini: Let me put it this way. Have you ever heard of Plato, Aristotle, Socrates?
Man in Black: Yes.
Vizzini: Morons.

Buttercup: We'll never survive.
Westley: Nonsense. You're only saying that because no one ever has.

Prince Humperdinck: Surrender.
Westley: You mean you wish to surrender to me? Very well, I accept.

Окей, окей, спирам. :D
+ Валери беше чудесен образ, а любимият ми герой? - Хм! Тук за първи път се замислям между главния герой и един от второстепенните (принципно второстепенните са waaaaaaay more awesome than the main characters), а именно между иниго монтоя и човекът в черно. ^^

flipped

2011-01-14T18:07:00.001+02:00

... е толкова (непрекомерно) сладък, че ти иде да захвърлиш всичките учебници за сесията и да отскочиш до онова дърво, по което винаги се катереше като малък/ малка, да хрупаш ябълка с доволна усмивка и да гледаш картината, която ти се отваря от такава височина. :)

you never forget your first love е мотото на филма, защото всички знаем, че е факт.

момичето е толкова... dreamer, пък момчето вечно с кецове (тип conversе) на краката. и са забележителни сладури, няма спор, че като пораснат, ще са доста красиви (не че това е нещо ново, де.)

целият филм се върти около влюбването на двамата и е толкова искрен и прям, че да ти стане хубаво чак. (нали знаете, без всички онези "ама аз няма да му кажа това, пък няма да му кажа онова, пък бла-бла интриги бла-бла")

и е толкова красив. <3

иначе аз чета малазанската, която е едно - засега - симпатично връщане към фентъзит, поръчвам си фантастики, които винаги съм искала и ще събирам любовни истории от филми, реших го.

и уча за сесията, де. :D

what a wonderful life

2011-01-10T19:52:00.000+02:00

"ама ти си фемили направо" ((:
спала съм два часа и половина тази нощ, надявам се днес да поспя повече.
харесва ми, бе! харесва ми да се занимавам с проектите по основи на арх. проектиране! (:

а благодарение на wolframІalpha се превръщам в математически гуру, хах.
кос си е взел изпита. ^^

днес случайни (алекс, валя) и неслучайни (крис, оги, виксата) срещи из софийските улици и заведенийца. първо веда хаус, после хубавото кафене на... на раковска май беше. "cafe memento". сервират ти топлия шоколад съвършено - вкусен и гъст, в голяма бяла чаша, с едно бяло и едно кафяво захарче отстрани, сребриста лъжичка и малка бисквитка. пък интериорът (поне при пушачите) е бял, тъй че перфектно се върза и с пуловера ми, и с чашата и захарта. абе, красота, какво да ви кажа. (: стана съвършенство, когато ми пуснаха мелъди гардо. *сърце*

истории из метрото

2011-01-10T02:45:00.002+02:00

Дай да разкажем за двойката в метрото. „Ние” сме аз и моите седемдесет и двама цяло и половина въображаеми приятели. Имаме безумно много работа за една безумно кратка нощ, но на кого му пука – имаме да разказваме и - както пее Митко Таралежков, и толкоз!

Срещнахме ги в метрото. Този тип хора обичаме да наричаме „аристократите”, защото техният вид е почти изчезнал и те живеят в един свой патриархален затворен приказен свят. Той носи очила с диоптър тип осемдесетте и, разбира се, има сресана на една страна коса и гъст мустак – и двете посребрели, издаващи авторитет. Нейната коса е къса и стилно подредена в прическа, а очите й са толкова сини и така се открояват на млечно бялата й кожа, че все едно са слепи. Неговите ръце са кръстосани на корема, а нейните – длан върху длан върху бедрата. Видът им издав някаква прилежна и приятна стегнатост, но в същото време си личи привързаността им. Краката им са кръстосани така, че обувките им сякаш се опитват да се докоснат и приличат точно на двамата старци – на разстояние един от друг реално, но в умовете си със сигурност хванати за ръце. Не, че можеш да ги оприличиш на старци – фигурите им са изправени, неговата дори достолепна, не, това не са фигури на старците, които ние познаваме – отрудени и попрегърбени от живота. Това са точно фигури на аристократи, къпещи се по цял ден в театри от светлини и срещи.

Какво можем да кажем за живота им? Незнайно как все още са се запазили откъснати от променения свят наоколо и се въртят в стари компании на аристократи – поне тези от тях, които са още живи. Всяка четна вторникова вечер в месеца посещават или Софийската опера, или Народния театър. От време на време ги канят на приеми, някои от които те вежливо отказват. Играят бридж всяка неделя с точно определено приятелско семейство в огромната градина на къщата в Бояна през лятото, а когато е студено – в зимната градина на къщата в Лозенец. Понякога посещават Борисовата градина, но точно определени места, които им напомнят за дните на все още младата им и незряла любов. Вътрешната градина на Софийския университет е тяхната най-голяма съкровищница на паметта, защото там той за първи път й е подал ръка, за първи път я е целунал и за първи път й е подарил сребърна гривна в символ на сдържаната му привързаност.

Навремето са били от малкото двойки, които сами са се намерили. Тя е учила медицина, защото е било престижно, а той – право и финанси паралелно, за да наследи семейния банков бизнес. Двамата, разбира се, са били красавицата и красавеца на висшето общество, но не само това – всеки от тях е бил с добро финансово и социално положение. С други думи – страшна партия! Семействата им били взели решението за сватбата на двамата малко след раждането им, но изчаквали младежите да завършат, за да ги уведомят. Чиста случайност е, че тя изпуснала кърпичката си във вътрешния двор на Университета, точно когато той минавал оттам. Но ето, че това бил поводът да се разговорят и харесат. Няколко седмици по-късно тя разказвала срамежливо усмихната на приятелките си колко е галантен възлюбеният й, а пък той непрекъснато правел малки жестове на привързаност. За малко щял да се провали на един от изпитите си по право заради нея, но за щастие успял да убеди професора да го изпита на следващия ден. Месец или два по-късно семействата им разбулили мистерията около решената им обща съдба и двамата вече имали право официално да се наслаждават на компанията си. Танцували заедно на всички балове, посещавали редовно театрални и балетни постановки, правели дълги разходки в Борисовата градина.

След година-две тя родила първото, а после и останалите три деца, той поел семейния бизнес и от тях разцъфтяло едно доволно аристократично семейство. Когато децата порастнали, те ги пратили да учат в чужбина, та там си и останали да живеят. Сега в голямата къща в Лозенец живеят само те двамата и домакинката им, която била такава откакто се помнели и двамата. От време на време идват да ги посещават внуците им, но те едва-едва говорят български. Затова пък аристократичното образование на двамата старци им помага дори в днешно време – без проблем говорят на малко развалени англецки, французки и немски.

В метрото пътуват на път към вкъщи, изморени от дълга разходка до Витоша. Нейната глава леко се накланя настрани и кацва върху рамото му, а на лицето му се появява малка усмивка и той доволно притваря очи. „Да, обича ме още.” – мисли си.

2010-12-14T13:36:00.000+02:00

зимата, зимата
изречена два пъти на един дъх
приказна и бяла
и толкова, толкова, толкова у дома.

зимата, зимата
издъхана два пъти на една реч
и със сърце в края.

/// отделно фотев и недялко заслужават да бъдат споменати заради приятелството им, бохемството им, обичта им към бургас и после разочарованието им от него, не на последно място заради поезията и музиката им. "тръгвам".

/// отделно трябва да се спомене една нощ без никакъв сън и една нощ у кос, ей, приятел (не знам всъщност дали изобщо си ми попадал на блога, но ениху, ху кеърс), чиър ъп, мейт, коледата ще бъде топла и уханна, домашна и носеща блаженство, както всяка година, ако не и повече. :)

oh happy, happy christmas times

Yann means love.

2010-12-09T13:41:00.000+02:00

Отдавна не ми се е случвало нещо, което толкова да искам да блогна.
Леле!

Пристигаме пред зала "Универсиада" към седем и нещо. При положение, че концертът е обявен за 7:30 на входа има сравнително малко хора. Запознаваме се с един Ян; викаме някакво име, което не помня, за да могат две момичета да открият приятелката си (дали не беше Поли?) и след около двадесет минути стоене, пищене, крещене и смеене в кръгче, ни пускат да влизаме.
Вътре - първото впечатление: я, какви мили охранители! Второ впечатление: Защо, по дяволите, още не пускат хората пред сцената? И защо, по дяволите, по-скъпите билети са за по-задни редове - наистина седящи, но доста назад? Каква организация е това?! След малко разбираме защо все още се мачкаме на оградата - не са сложили решетката пред сцената. Няма дори и кратко обмисляне при мен и сестра ми дали да останем с билетите от 50 лв да седнем или да идем най-отпред, като имаме тази възможност.
Е, малко по-късно ни пуснаха и НИЕ БЯХМЕ ТОЧНО ПРЕД СЦЕНАТА, копеле! Ама точно до решетките! Уляляяя!
Почакахме още малко и може би към осем излязоха подгряващата група - Lonski and Classen, към която очакванията бяха да наподобяват Radiohead. Имат общи неща, няма как да не го призная, но са изключително симпатични момчета. А ние, разбира се, сме както винаги изключително симпатична публика. Окуражавахме ги и с ръкопляскания, и с викове. Надя до мен пощуряваше наистина, по едно време тя, Ева и аз викахме към двамата младежи "Wir lieben euch! Wir lieben euch!", което ги накара да се поусмихнат. "So, this next song is called Freedom" и започват още по-симпатична музика. През повечето време пее китаристът, а барабанистът (по потник, sexeehh :D) има малко по-плътен и красив глас, от време на време хваща... това е интересно. Бих го нарекла хармоника, но е от този тип, в който се духа през нещо като тръба и се свири на клавиши като на пиано - в далеч по-малък формат, разбира се. Определено трябва да му науча името на този инструмент. Помагат си тук-таме с електронни мотиви и успяват да ни загреят приятно - някак точно такава музика ми трябваше в момента. За последната песен, казват, сме си довели гости, мисля, че единият единият ще го познаете - и на сцената се качват още четирима, единият от които - в оранжево - е Тиърсен. Публиката издивява, а песента с толкова беквокали е ужасно красива. Изпращаме момчетата с бурни аплодисменти и викове, а те слизат усмихнати и доволни от сцената. На нея се появява човек и започва да настройва китара в левия край на сцената. Публиката е: "Ууууууу, аааааа!". После той се отправя към други инструменти и Надя отново пляска и вика, а с нея - и още малко хора. Човекът се подсмихва и си продължава. Усеща се вече вълнението преди the real thing, а ние отпред умираме от жажда и разпитваме наляво-надясно за вода. В крайна сметка една от журналистките ни донесе от "тази на Ян Тиърсен" и ние бяхме безкрайно благодарни. Някъде към девет вече ни омръзна да чакаме и започнахме да пляскаме и викаме, за да изкараме Ян на сцената. Той дойде заедно с още един китарист-бек вокал, един страхотен басист-кларинетист-бас кларинетист-бек вокал-свирещ на странния инструмент от преди малко пич, един барабанист, един облечен в зелено и с яка прическа бек вокал-оправящ се с електронните джаджи-укулелист? (макар че не съм сигурна, че това, на което свиреше, беше укулеле), един бек вокал-справящ се с някакви други електронни джаджи пич и по двамата симпатяги от предишната група като бек вокалисти. По време на концерта пък самият Ян смени толкова инструменти, че човек може само да се чуди и диви как той владее всичките.
Тези хора просто ни накараха да умрем на място. Всичкото оборудване, което в началото ми се стори ужасяващо много, се оказа напълно подходящо в ръцете им. Започнаха с интрото на Dust Lane и продължиха с албума както го бях чула на концерта в не-помня-къде. Сменяха инструменти като детски играчки, а толкова мъжки гласове на едно място през повечето песни бяха зашеметяващи. В средата на концерта всички останали музиканти се махнаха от сцената, а прожекторите осветиха Ян, хванал цигулката. Публиката, усетила какво ще свири той, избухна неудържимо - и замря още с първите звучи на Sur le fil от саундтрака на Амели. Тетивата на лъка на цигулката през цялото време се късата като нищо - а той беше така отдаден на музиката, че дори и тези, които не са му толкова големи фенове, сто процента са били хванати в магията на творбите му. След изпълнението на цигулка на сцената се върнаха другите музиканти и продължиха да ни изпълват с екстаз, граничещ едва ли не не просто с душевен, а с чисто физически оргазъм. Никога през живота си не съм виждала толкова хора на една сцена да свирят и пеят със затворени очи, да оставят просто музиката да потече през тях към нас, да се отдадат напълно и само на нея. Бях чела ревюта, че новият албум на Ян Тиърсен е повече рок, бях го слушала в интернет - но на живо е наистина толкова рок, колкото едва ли някой е очаквал. Повечето песни започват по-спокойно и лежерно, а после с надграждане малко по-малко стигат до един момент, в който просто ИЗБУХВАТ, а музикантите - с тях. Просто чудесно сценично поведение на всеки от изпълнителите. Дойде Fuck me, на която цялата публика възторжено пляскаше - може би защото е композицията с най-весело звучене от целия албум и ние крещяхме с Ян "Fuck me, fuck me, fuck me, let me come again, love, love, love me, let me love again", а ръцете ни боляха от пляскане, но въпреки това не спирахме. Единствените думи, които идваха от устата на Тиърсен и компания бяха: "Благодаря", "Thank you", "Merci", а пък усмивките им бяха на устите след всяка песен, виждайки колко много ги харесваме. След като слязоха от сцената, публиката просто се побърка. Заклевам се, никога през живота си нито съм пляскала, нито съм крещяла толкова много - а и едва ли някой в публиката изобщо. Викахме ги обратно в продължение на може би пет минути, а някъде по средата освен ръцете и гърлата, включихе и краката си - и започна един почти барабанен ритъм по пода на "Универсиада". Успяхме да ги върнем на сцената, а те благодариха и казаха, че им е за първи път да са в София, а ние сме чудесни, подскочиха два-три пъти да ни поздравят за барабаненето по пода и започнаха отново да свирят. Изпълниха още три или четири песни, след което се поклониха всички заедно и отново слязоха. Да, обаче ние не сме толкова лесни - започна се още по-силно викане, пляскане, скачане, защото Ян Тиърсен успя да ни доведе до такъв екстаз, че просто не искахме да го пускаме. С болящи гърла, ръце и крака бях готова да стоя и да го викам още половин час, ако се наложеше, но - както всички - исках да го върнем на сцената. И ето, че след още известно време напрежение той се върна и наистина успя да ни довърши като... Запя на френски. Това, драги ми смехурковци, беше моментът, в който умрях.

По-късно взехме автографи от младежите Lonski и Classen и зачакахме за Ян Тиърсен, той дойде и от него също взехме автографи, снимахме се, поканихме го на бира :D - но той каза, че ще ходят някъде, взехме автографи и от почти всички останали членове на бандата, а китаристът-бек вокал се обърна към мен и попита: "You were front stage?" и аз, разбира се, потвърдих. Следващата им визита тук не знаят кога ще е - но пък все си мисля, че при такава публика няма как да не се върнат скоро. :) Надя пък каза на Ян Тиърсен, че е гений и че наистина уважава музиката му и той - погледнал малко странно - й благодари.

One hell of a night!

now let's put a smile on that frowny face (:

2010-12-01T17:45:00.000+02:00

знаеш ли какво е съвършенство?
да отиваш към магазина, гледайки как в безцветния лак на ноктите ти се отразяват коледни светлини;
още по пътя за вкъщи да отвориш прасковения сок и шоколада noisette, за да вкусиш коледата;
да пиеш натурален сок на портокал от чаша, предназначена за това, и да не сипеш в тази чаша любимия ти сок от праскови, само защото знаеш, че истинският натурален сок е портокаловият

казвала ли съм, че обичам дните, в които глезя сама себе си?

севлиево е квартал на бургас х3

2010-10-31T20:01:00.000+02:00

газ, газ, газ газ газ аз!, ало ало ало ало е, ритъм ритъм, ало ало ало е, секси ритъм!
'тая песен е гейска'
моряци
таралежков
бургас
брегович
и флорънс
еминем
чайове-майове
усмивки
фотоапарати

бе, кви ги говоря, беше петнайсе хиляди пъти по-яко, отколкото изобщо мога да го опиша.

аре аре на море, през януари аре на море!
аз съм слънце, следвай ме
влакът за бургас тръгва, влакът за бургас тръгва след шест години престой в софия

станислав лем

2010-09-13T23:06:00.000+03:00

да четеш станислав лем е като да дишаш най-сладкия въздух.
изгаря те отвътре. изпипана е всяка фраза. всеки термин.
направо се къпеш в съвършенството на всеки един елемент, в осмислеността на думите,
в неприкритото им правостоене, в абсолютната фактология.

вместо геодезически е селенодезически

а по-силни думи за описването на станислав лем от самото
с т а н и с л а в л е м
няма. просто няма.

живот песен

2010-09-07T00:20:00.000+03:00

в последните дни ми е толкова хубаво и толкова себе си, че дори не остава време да се задълбавам в интернет глупости.
непрекъснато или съм навън с хора, които обичам, или правя годишника на indesign четворката, който е толкова по-хубавичък и умничък от индизайн двойката, че няма накъде просто. + правя го на чисто новичкия ми син лаптоп, който ще пази всичките ми проекти, а някой ден - и музиката ми. засега е доста празен.
но ми е такова хубаво, летаргично и безумно прекрасно, че няма накъде повече.
и правим планове за осми декември (:

есенна

2010-09-04T19:11:00.000+03:00

есента се просмуква бавно и този път някак по-насилствено във вените, но е хубава, студено-топла, позната и желана.
а до местенето ми в софия остава малко. дали ще обичам есента и там?

2010-09-01T18:20:00.001+03:00

Well I kissed your mouth, and back
But that's all I need
Don't build your world around
Volcanoes melt you down

And What I am to you is not real
What I am to you, you do not need
What I am to you is not what you mean to me
You give me miles and miles of mountains
And I'll ask for the sea.

обичам

2010-08-18T00:28:00.000+03:00

да излизам с хората от набор '89, особено с ванката, екси, кальо, защото
ми напомнят за времето, когато бях десети клас
ми показват колко съм пораснала оттогава и колко по-самоуверена съм станала
са едни от хората, с които се чувствам наистина на място
са едни от хората, с които темите ни на разговор никога не свършват
са едни от хората, с които мълчанието не е неловко

вечерта беше прекрасна с компанията, макар че от тях видях малко
но пък видях мери, ванката, екси, кальо, бен <3 стра-хот-но (:
а сега - разговор с тони.

обичам си живота!

звезден потоп vol. 2

2010-08-14T20:29:00.000+03:00

чета поста си от миналата година за звездопада и си мисля какво се е променило и какво не е. е, болдвам това, което не се е променило и в скоби до промененото пиша какво се е променило :)

"трудно е човек да опише вечерите/нощите като тази снощи.
от три-четири-пет години насам винаги лятото имам по една такава нощ: когато лягам или на терасата в трудовец, или на плочата на воднянци и гледам звездите.
когато е студено, съм плътно увита в одеяла и си имам възглавница под главата, но помня първия път на воднянци, тогава имахме само по едно тъничко одеяло и цялата топлина на лятната нощ.
компанията винаги се състои от мен и сестра ми или мен и сестра ми и още някого: братовчедка ни зори или пък кати и вени. снощи дядо ни прави компания за малко.:) (снощи бяхме на скравена, и бяхме много хора: тепо на рали, рали, крис, виксата, вазу, илиянка, мики, делчев)

не знам какво е магическото в тези нощи: дали това, че се случват толкова рядко или пък факта, че чакаме звездите да паднат... не знам. но е вълшебно. просто лежа и гледам към небето, към тъмното, необятно черно небе с мънички светлинки в него и си представям колко е дълбоко и колко животи таи в себе си. винаги ми се струва, че тогава мога само да протегна ръка и да докосна звездите, и да се пренеса в някой друг свят, свят с много и незнайни чудеса. и никога друг път, никога никога през живота ми не ми се чете толкова много фантастика, колкото в тези нощи. защото тогава знам - не мисля, не гадая, знам. - че всичките фантастични автори на света могат да бъдат прави, че във вселената - някъде там, горе, високо и далече (или може би не?) - се крие всеки един от тези светове, които имат те и имам аз в главата си. и това е вълшебно и прекрасно. (тази година не се сетих за фантастиката, тази година се сетих за физиката и астрономията и разговорите в компанията на тая тема.)
всяка година звездопадът за нас започва с една голяма, най-голямата падаща звезда, която виждаме през цялата нощ... и всеки път аз или не я виждам, или виждам само опашката й.:) тази година също. (видях я! видях я! видях я! а после имаше още толкова много големи!) а после лежа, слушам музика - по-тежката музика в случая е задължителна, определено е най-добрият музикален фон за всеки звездопад (тази година не беше тежка музика, беше хубава, приятна, и ме подсеща, че трябва да си намеря fell in love with an alien) - и си мисля за какво ли не... и в някой момент някъде в периферното ми зрение по-силна светлинка привлича вниманието ми, минава по дълга права траектория и угасва. и аз знам - видях падаща звезда, видях най-красивото нещо на земята. първата година не пропусках, но сега рядко си пожелавам нещо на тези вълшебни небесни тела, защото ми е достатъчно да ги виждам - толкова неземна красота, събрана в няколко секунди... просто ми се ще да ги виждам пак и пак, а някой ден... някой ден... не знам дали това е мечтата на всеки любител на фантастиката, но моята определено е - някой ден да пътувам сред тях.

и въпреки че астрономията ми казва: "това са метеорити", въпреки че "метеоритен дъжд" и "земята минава през метеоритен облак" също звучат прекрасно и магично, аз ще продължавам да го наричам с простичките "звездопад" или "звезден потоп", защото... са прекрасни.

"днес има звездопад, гледай небето!" (:

на село vol. пореден

2010-08-12T16:35:00.001+03:00

well, хубави, спокойни дни на село
около двеста снимки, от тях даже харесвам няколко (:
следващия път - повече. (:
и снимки, и разходки.

ебаси якият живот, честно. xD

цитатЪТ

2010-08-03T13:37:00.001+03:00

"And those who were seen dancing were thought to be insane by those who could not hear the music." Friedrich Nietzsche

arrr

2010-07-27T21:29:00.000+03:00

искам пропити с канела вечери

ухаещи на есен топли вечерни улици
китара, пееща ми на ухо
и красота, красота навсякъде

лято

2010-07-19T23:04:00.000+03:00

лятото започна! (:
утре сме в скравена, на 21ви са ни марто и галин, на 22ри и част от 23ти ни е ники, на 24ти и 25ти е бургас. <3
а животът е твърде много, че да го записвам по блогове и тетрадки по-подробно от това (:

инжектирай ме с любов

2010-07-12T22:10:00.001+03:00

ей, ще съм щастлива
каквото и да стане (:
имам хора <3
и път пред себе си.

rawr (:

душа

2010-06-07T14:58:00.001+03:00

имам чувството, че душата ми е разпиляна и дива
а аз се опитвам да я събера и да я вържа, за да подредя поне мъничка част от живота си със собствените си ръце

всичко е любов

2010-05-31T13:02:00.001+03:00

и нито дума повече

лято

2010-05-23T15:26:00.000+03:00

ще бъде едно размазващо лято;
още сега усещам как
се стича по пръстите ми
горещо, парещо
запалващо бензина във вените ми
препускащо по магистрали
по влакове
по гари
по площади
лъхащо на осемдесетарски рок
и на шейсетарска дивост

ала-БАЛа

2010-05-22T22:40:00.000+03:00

реших да поспретна малко мисли относно завършването и бала, и напускането на училището, и разделянето с хората, и така нататък...

на рибарица беше прекрасно <3

а на мен мъчно ли ми е, че завършвам?

да. но честно казано не заради това, че се разделям с класа, випуска, учителите, училището си. изобщо не заради това. за тоя момент се подготвям още откакто завършиха випуск '89, ако не и '88, така че съм well prepared и направих всичко възможно училището да ми даде всичко, което можеше, та сега спокойно да продължа напред. мъчно ми е единствено, че свършват едни от най-яките години от живота ми. страх ме е, че пораствам. страх ме е, че имам още едва ли не само пет години истински живот, след което се гмурвам в омагьосания кръг работа-семейство-работа-семейство... силно се надявам, много силно искам да вярвам, че аз ще го направя безкрайно интересен и разнообразен този омагьосан кръг, ама... трудно ми е. изглежда ми някак невъзможно, ако искам да остана сред хората, пък аз май искам. и има толкова много неща, които искам да направя, а има толкова малко време. толкова ужасно малко време. и то все неща, които искам да свърша сама, сам-сама, без никого около мен... уф.

иначе е хубаво, че завършвам. както казах, училището ми даде всичко, което можеше да ми даде. moving on. голяма работа. така или иначе с хората, с които искам да поддържам контакт, ще поддържам контакт. пък останалите просто ще си ги спомням с усмивка след време. (така или иначе донякъде се уморих от тия не-съвсем-но-донякъде-лицемерните усмивки.)

остава само балът. надявам се наистина да бъде вълшебен. поне тази едничка нощ да е съвършена, ей това искам.

предматурно

2010-05-10T21:50:00.000+03:00

(воднянци) почивка и поемане на дъх

(софия) рали и урок. разказ. и ники. и нона, и мих. (:

(троян) гмуркане в дълбокото

яни, чичо иван, леля силвия, петьо, алби, деси, церо (:

(ботевград) компанията, излизания отново

и... (софия, ботевград) мъничко, мъничко. мъничко болка.

и хубавата песен <3

бургаски вечери

2010-05-01T21:46:00.001+03:00

оох, ох, ох
животът е любов <3

от бургас ще ми останат

топлото слънце
приятното чувство за почивка и немислене за нищо друго
алекс <3
и прегръдки
разходките
и морската
и МОРЕТО
пясъкът
вълните
мирисът на морето
и морският ВЯТЪР
и скалите
чайките/гларусите
бургаски веееечери
много рок <3
рок опера
и истинска опера
и мръсни песни
и "веднъж, когато"
и неспане цяла нощ
и много... много още.

чистота

2010-04-16T23:35:00.000+03:00

ще пусна

дъждът да се стича по стените

и слънцето да се разхожда по тавана ми

чета за петя (петя е една, но все пак: петя дубарова)

и ми става мило, близко, хубаво, тъжно, весело, приятно, истинско, чисто, по детски зряло

мони, да вземем да си повярваме, а? :)

чудеса

2010-04-15T14:30:00.000+03:00

нямам думи да опиша всичко, което се случи

и което продължава да се случва

и ще продължава да се случва

ще спомена само

тони, рейчъл, ели, алекс, теми, мони

"кажи ми нещо хубаво!"

"аз не съм гей, хетеро съм и те харесвам"

не е ли прекрасен? :)

при всички случаи успява да оправи настроението

на 23, 24, 25 съм в плевен на национален по гражданско образование, някой да има път към плевен по това време?

впечатлението от видин е дунав и сладоледи, софиянци са пич, а госпожата по бел от нгдек е невероятна! :)

на 28, 29, 30 съм в бургас

а на 30ти срещу 1ви ще бия сигурно нощен път към софия

на 17, 18 съм на олимпиада по математика и на урок по математика

и може би бънджи?

до 19 трябва да дам въпросите на хората и да обявя ден, когато ще се снимаме

на 21 серенада

снощи серенада и беше прекрасно, господинът по физика е невероятен

"ако се омъжиш за дамян, поне ще попаднеш на готин свекър" :)

трябва да видя кога ще взема роклята

имам обувки и чанта, остават бижутата

за всички ТРЯБВА-хора, които си знаят и не си знаят кои са:

с тебе ни събра случайността,
а можеше нима да се разминем?
от пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.

[13:43:38] мони: приятен и чудесен ден теди (:

[13:43:45] мони: нека виждаш чудеса (sun)

нека!

почерняло от слънцето лице

2010-04-04T23:14:00.000+03:00

i'm yours и ignorance

сама в апартамент в софия

и толкова залези и изгреви не съм виждала от бая време

well it's nice to meet you, sir, i guess i'll go, i best be on my way out

и ми говори на френски

Април ще го обичам много

и Април неслучайно е с главна буква, да

прекрасен ден

2010-04-03T21:28:00.001+03:00

ники, катето, кос

а слънцето ми намигаше по прозорците :)

т/дъга в/над софия

2010-04-02T20:13:00.000+03:00

подлеза към спирката на 76, яка тупалка от тъпата дискотека, дъждовните капки са единствените сълзи, които ще видите от мен, защото аз съм щастлив човек, да, да, щастлив човек съм, и никога не плача, поне не пред други, сълзи ли - те не са за мен, Господи, не, не, не им позволявай да потекат, спирката на 76, слънцето от едната страна, дъгата от другата, двете мои любови, оле, толкова е красиво, как може някой изобщо да не обича софия, боже, очите ми умират, но ще гледам слънцето, имам капки дъжд по стъклата, хеей, става точно като в онези прекрасни снимки с нефокусираните светещи кръгчета, прекрасно е, изглеждам като извадена от романтичен филм ли? сега знам защо е така, знам, разбира се, та аз (позирам?) непрекъснато си парвя живота като филм, разбира се, разбира се, че е това, как не се сетих по-рано, независимо дали съм сама или не, моментът трябва да е съвършен и не, съвършен не значи щастлив, а колко красота и колко съвършенство има в самотата, да, аз съм щастлив човек, когато е слънцето, денят, хората, ала вечер е друго, вечер е ужасно самотно, ужасно, ужасно, ужасно самотно, хайде, очи, оставям ви да починете, гледай дъгата, гледай я, прекрасна е, прекрасна, шарена, виждам виолетовото даже, изгубва се, после се появява отново, няма, няма да изчезне, не, не й позволявай да изчезне, може да е вечер и да съм тъжна, но ето - стадион васил левски и дъгата е обвила цяла софия в своите прегръдки, в своята шареност, виж, човече на седалката до мен, виж, виж, дъга! дъгата виж! не гледай мене, не гледай... а, ставаш ли? добре, "мерси", мерси, но за какво, за какво, знам, че ми благодариш затова, че станах да излезеш, а не защото съм направила деня ти щастлив, въпреки че колко ми се иска да е така не е истина, но не е, знам го, знам го, защото ти не видя дъгата в очите ми - та ти не видя тази на небето, как ще видиш тази в очите ми, продължаваме, напред, напред, дъгата, дъгата, не сваляй очи от дъгата, ето я, прекрасна, прекрасна, цяла полуокръжност (и се сещаш за курсовете по рисуване) и е толкова красива, това е твоят днешен подарък, тя дойде да те спаси от вечерта, да те спаси, продължавай, не, не, не, не изпускай от поглед дъгата, не, не, не, не, не й позволявай да се измъкне, хвани я здраво, не я изпускай, не, не, не, не позволявай да се откъснеш от нея, защото сълзите ще потекат, знаеш го, недей, моля те, плачи от красота, плачи от щастие, плачи от всичко хубаво, но не плачи от самота, знаеш, че не мога да те успокоя, ако плачеш от самота, затова недей, дъгата, дъгата гледай, ето я там, сгради, сгради, сгради, пречат ти да я видиш, но ти гледаш натам, 5, 10, 15 минути, половин час, хората те гледат странно, но какво от това, ето я, ето я, видя ли я! продължавай, не спирай, сгради, сгради, пречат ти, но ти гледаш все натам, ти знаеш къде е, къде ще се появи зад този търговски център, знаеш го, защото тя вече е в душата ти, тя е не само на небето, тя се стаява вътре в душата ти, многоцветна, цялата палитра, знаеш, че трябва всичко да бъде изпитано, от еуфорията до вечерната агония, но нищо, виж дъгата, тя избледнява, малко по малко посивява, но какво пък - имаш я в себе си, къде ли беше чела, че интелигентните хора си позволяват да изпитат цялата палитра чувства, къде ли? не помниш, но няма значение, в момента не те интересува дали си интелигентна или не, определено не те интересува, виж дъгата, болката може да е красива също, така е, болката и всичко с нея, даже самотата може да е красива, но виж дъгата! виж дъгата, тя почти е посивяла вече, почти се е сляла с облаците, не, не, не, не гледай паметника в борисовата, дето беше вчера, не го гледай, обръщаш се пак на другата страна и - олеле, дъгата е изчезнала, къде е, къде е, къде! а, ето я, спокойно, тихо, знаеш, че тя не лекува самотата, знаеш, нали, но ето, тя почти изчезна, ето автобусът спира, а тя остава зад високата сграда отляво, тръгва отново и нея я няма, дъгата я няма, но спокойно, спокойно, разбираш какво е станало, нали? ти изпи дъгата, изпи я цялата и сега я носиш в душата си, многоцветна, пъстра, хайде, вечер, хайде, ела, не ме е страх от тебе - или малко ме е страх, но виж, виж, вечер, виж, самота, виж, виж, ти, мой враг, мой тиранин, моя любов, моя съдба, виж - имам дъга в душата си, нали?

пролетен дъжд

2010-03-31T16:53:00.000+03:00

Господи,
ще оставя дъжда,
мириса на дъжд да влезе през прозореца ми,
да размие синьото
на стените и душата ми,

Господи,
ще го оставя да се слее с въздуха,
да отмие праха от бюрото
и от застоялото чувство за
сухо,

Господи,
душата ми е гръмотевичен гръм,
пропит
с мириса на озон,
Господи, ще остане ли в мене
пролетният дъжд,
Господи

софия и видин

2010-03-30T20:56:00.000+03:00

стискайте палци във Видин да ида с Нелка Генова, не с госпожата по БЕЛ.

и ще имам Алекс и Кате, и може би Лили, омг <3

и от първи съм най-вероятно сама в апартамента на братовчедка ми в София, омг, прекрасно ще е, прекрасно, откога искам да поживея самичкааа... <3

СТИСКАЙТЕ ПАЛЦИ!!

па-мет-но

2010-03-28T20:38:00.000+03:00

двадесет и седмо-осмо мартенски мисли:

от много време не бях имала усещането, че не нещо, а Нещо ще се случи, че ще бъде прекрасна вечер с прекрасни хора и прекрасно настроение, не бях изтръпвала цялата при мисълта за предстоящото, не бях имала простичкото усещане за Нещо Голямо, you know what I mean, нали, Рал? :)

а вчера го имаше точно това усещане. то ме преследваше от сутринта, започнала в 6:30 със звъна на будилника и ме държа през цялото ужасно прекрасно време.

а пък свърши в седем и половина на другата сутрин.

беше просто паметно. :)

усмивки, прегръдки, китара, песни, сиганье, кола, бира, горни дрехи, студ, вятър, звезди, дъжд, контакт с извънземни, снимки, гимназията, парка, приятели, цяла нощ навън... откога не се беше случвало!

заключение: теди трябва да гледа how i met your mother.

заключение.2.: софиянци, по-често към ботевград!

извод: треперя, олеле. <3 <3 <3

спирал ли ти е дъхът, вятъре? защото на мен да!

чуждестранно

2010-03-14T21:41:00.000+02:00

искам да поживея по една-две годинки в десетина (или повече?) чужди държави.

ще ми е интересно да опозная хората там, ежедневния живот, езика, магазините, да си имам свое кътче във всяко едно градче, където съм, да обменя опит с десет хиляди човека и да харесам девет хиляди деветстотин деветдесет и девет от тях, да чуя музиката им, да видя филмите им, да усетя душите им, историята им, културата им, закътана в най-мъничките части на всекидневния им живот, заключена в традиционната им храна и в предпочитанията им за емоции и за забавления, за всичко. ще ми е интересно да се влюбя във всяко местенце и всеки техен белег, пък и в някои от хората - защо не?, да заобичам заливите им и улиците им, и устните им, и думите им, и нощите им, и светлините им.

толкова силно го искам, че съм убедена, че ще стане. за нищо друго не съм била толкова убедена в живота си. :)

усмивки от прашните улици

2010-03-12T17:22:00.000+02:00

искам винаги да съм обградена от артистични, креативни, оригинални хора, които да ме заливат с изкуство на всяка стъпка, които да ме усмихват и разплакват, и радват, и натъжават, искам винаги да имам Хора до себе си. (:

слушаш го и ти става едно такова хубаво, вятърно, скитническо, донякъде пролетно, но не съвсем. (: тръгвам с тебе, вятъре, тръгвам с тебе, вятъре, да подпалим огнищата, да издухаме нищото...

тази сутрин в мен се пробуди една по-друга зима. ще видим каква е тя.

а дотогава...

само спри да запаля цигара и ще се слеем с тебе, вятъре.